„МОНОЛОГ НА КЪРТИЦАТА“ („МОНОЛОГ КРОТА”)
Лъчезар Петров Селяшки (р. 1949 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Батонов
Лъчезар Селяшки
МОНОЛОГ НА КЪРТИЦАТА
Обичам страстно тъмнината.
Откакто помня с нея съм на ти.
Изравям прохода в земята
и чувам как сърцето й тупти.
Усещам нейното въртене –
безкраен ритъм на живот и смърт.
Земята – бременно вретено –
и аз – в утробата – незнаен кърт.
Да съм сестра на Ариадна,
спасила с нишка светла любовта,
как исках! Но не ми се падна.
И моят дом и път е Самота.
Със Слънцето – небесен мой събрат –
на „сляпа баба“ си играя
понякога сред мраморния град –
в градината на Адорая...
И мисля си, че прав е бил Сократ,
четейки надписи надгробни, –
заситил е неистовия град
за мъдри мисли със отрова.
Лучезар Селяшки
МОНОЛОГ КРОТА (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Батонов)
Я обожаю темноту.
Я с ней на ты с тех пор, как себя помню.
Проходы роя, я сквозь землю прохожу
И слышу: ее сердце бьется так неровно.
Я чувствую вращение её,
Бескрайний пульс дрожит от жизни к смерти.
Земля – беременное веретено,
А я в ее утробе крот безвестный.
Я Ариадне брат,
За нитью следуя, я свет любви спасал упорно.
Я так её искал! Но всё зазря.
Теперь сиротство – путь и дом мой.
Бывает, я играю в жмурки с Солнцем –
То небесный мой собрат –
Бывает даже, в мраморном играю городе,
В саду с названьем странным Адорай…
Да, думаю, Сократ был прав,
Читая на гробницах эпитафии,
Ведь город весь он напитал сполна
Своею мудростью отравленной.